Старобългарски речник
отъскот 
отъскот -отъскоѫ -отъскош св Отскоча, скоча комсъ ... повелѣ вономъ свомъ. да прободѫтъ ѭ. она же велм отъсковъш ꙁде вь слѣдъ състольнка кнꙙжа.  аб ꙁдꙑха С 233.30 онъ же рее. ꙗко камꙑ велкъ мꙙ хотѣ погнест. поваѭштѹ м въ прѣпладьн подь н҄мъ. аште не бꙑ мене напрасно въꙁъвалъ. да оштѹтвъ отъскохъ С 276.4—5 Изч С Гр ἀποπηδάω ἐκπηδάω Нвб отскоча ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА