Старобългарски речник
отъръвень
отъръвень
-ꙗ
ср
Откъсване, отделяне, отдалечаване
дръжꙙшт же го савн ꙁа рꙁꙑ. отъръванꙗ (погр. вм. отърьвенꙗ, Заимов, Капалдо, с. 133, бел. под линия) рад отъ народа
С
133.9—10
Изч
С
Гр
ὦσμα
отърьвен
Нвб
Срв
отривание
остар
ВА
отръвяние
остар
НГер