Старобългарски речник
отъроьнъ 
отъроьнъ -ꙑ прил Извинен, оправдан пръвꙑ рее емѹ. село кѹпхъ  мамъ нѫждѫ ꙁт  вдѣт е. молѭ тѧ мѣ мѧ отъроъна М Лк 14.18А  дрѹгꙑ рее сѫпрѫгъ воловънꙑхъ кѹпхъ пѧть.  грѧдѫ скѹстъ хъ. молѭ тѧ мѣ мѧ отъроъна М Лк 14.19А Изч М А Гр παρῃτημένος отъроънъ Нвб Ø