Старобългарски речник
отъреень
отъреень
-ꙗ
ср
Отричане, отхвърляне, осъждане
ꙁан҄еже ѹбо ꙁмї еугѫ прѣльстлъ. еуга же прѣстѫпт адама сътворла. ꙁде же отъреен на обою. ѹцѣсар сꙙ сьмрьть отъ адама до мосеа. на не съгрѣшьшїхъ
С
482.17—18
Изч
С
Гр
᾿απόφασις
отъреен
Нвб
отречение
остар
ОА
ВА
АК
ЕтМл
