Старобългарски речник
отъраждат 
отъраждат -отъраждаѭ -отъраждаш несв Проявявам снизхождение, милост, търпение братре. молѭ вꙑ аꙁъ ѫжънкъ о гі. достоно ходт ꙁъванью ... съ тръпѣнемь отъраждаѭще дрѹгъ дрѹгѹ. любовѭ СЕ 105b 16 Изч СЕ Гр ἀνέχομαι Вж. при отърадт Нвб