Старобългарски речник
отъпаст 
отъпаст -отъпадѫ -отъпадеш св 1. Падна, разпадна се  прстѫпвъ агг҄елъ пркоснѫ сꙙ вергахꙿ. облежꙙштхъ о вꙑ ю.  аб отъпадошꙙ вергꙑ отъ тѣлесе ю С 182.7—8 въкѹпѣ же слꙑ въсклкнѫшꙙ ... въкѹпѣ желѣꙁꙿнаꙗ ѫжа  верѣѧ съкрѹшшꙙ сꙙ. въкѹпѣ ꙁатвор отъпадошꙙ С 466.4 онъ же ... беꙁ млост лѣвѫѭ рѫкѫ къ огню прдѣѧ трьпѣаше. дон҄елже ѹдове рѫьнꙑхъ пръстъ ꙁгорѣвьше отъпадошꙙ С 516.27—28 2. За растение, цвят и под. — повехна, увехна, клюмна не ревънѹіте лѫкавьнѹѭщімъ. н ꙁавд творѩщїмъ беꙁаконене. ꙁане ѣко трѣва ѩдро їсъшѫтъ.  ѣко ꙁеле ꙁлака скоро отъпадѫтъ СП 36.2 ѹніьженіѣ бѫдѫтъ лѣта іхъ. ютро ѣко трѣва мімоідѫтъ. ютро процвьтѫ  прѣідетъ на вееръ. ѡтъпадетъ ожестѣетъ і съхнетъ СП 89.6 3. Прен. Отпадна, отслабна, изгубя силата [възможностите, значението] си вдѣхъ  море мрътво. водѫ прѣмѣн҄енѫ своѧ вешт. страхомъ бжмъ отъпадъшѫ.  не могѫшт жвотъно вь себѣ кръмт С 128.24—25 вьꙁьрѣвъ же антон  вдѣвъ ꙗко не ностъ нсоже на кръмѫ ...  етврътꙑ дьнь матъ тръпꙙ беꙁ брашъна. помꙑсл еда како отъпадетъ  ѹмьретъ. не обꙑкъ алъбꙑ С 170.28 4. Претърпя поражение глагола мъ стꙑ. покорсте л сꙙ ѹбо по ѹставѹ вашемѹ сътворте обѣтъ вашъ. се бо отъпадосте вꙑ  бгъ вашъ С 32.24 он же ... глаголаахѫ не маш напꙿсат внꙑ бгѹ нашемꙋ. мꙑ бо смъ повньн съблаꙁнвъше сꙙ на пѫт. тъ бо не отъпаде С 33.1 тако пае вьсего благааго жтꙗ. ѹгодно бв кротость. пон҄еже  неправьднꙑ кнꙙꙁь. веланьꙗ рад отъпаде на небеснꙑхъ слъ С 545.15 Пропадна, проваля се. отд наслад сꙙ ꙁьлобꙑ. отꙿпад съ свом сѫпостатъм С 512.16—17 лко бо велко въꙁдръжань  жт прѣжде обав. толцѣмь велꙿм  отъпаде.  ꙗкоже велко падень. толцѣмъ вꙙште потомь го бꙑстъ справьнь С 521.1 5. Отлъча се, отпадна, престана да се числя някъде днъ же отъ сла м҃ отъпадъ прбѣже къ бан҄.  пркоснѫвъ сꙙ къ топлотѣ. аб растаа сꙙ.  тако отъдастъ дшѫ своѭ С 76.23 скръбьнъ вамъ сповѣдаѭ сꙙ. ветъхꙑѧ страст погонꙙ. слꙑша адама ота домꙋ спадъша ... просльꙁхъ многашд толкꙑ благꙑн҄ꙙ. того вдѣвъ отъпадъша. обьшта бо бѣаше страсть.  нашего рода касаѭшт сꙙ С 430.5 Образно. тѣмже не нанатъ велкꙑм рѣьм нѣкꙑм къ платѹ. да не вь сего раꙁдражъ отъпадетъ прошенꙗ С 454.8 Прен.Почина, умра. днъ же отъ сла м҃... отъдастъ дшѫ своѭ. стї же отъпадъше (погр. вм. вдѣвъше того отъпадъша, Заимов, Капалдо, с. 76, бел. под линия) рѣшꙙ ... да вь рѣкахъ прогнѣваш сꙙ г. л вь рѣкахъ ꙗрость твоꙗ. л въ мор ѹстръмьн тво С 76.26 6. Отстъпя, отрека се сего рад (по)добаетъ. лше намъ внма(т сл)ꙑшанемъ да (не к)о(гд)а оⷮпа(де)мъ Е 8б 17—18 молѭ тѧ мꙿногомлостве. съмл сѧ нꙑнѣ на мѧ. ѡтъпадъша стꙑхъ твохъ повелѣне.  пробьщ мѧ пакꙑ стадѣ твоемь стꙑхъ СЕ 78b 11 въ темнц же сѫштемъ. дрѹгъ дрѹга молꙗше. молт господа. да нкакоже облаꙁнвъше сꙙ отъ своѧ вѣрꙑ отъпадѫтъ С 58.10 славоѭ бо  лцемѣрьствомъ раꙁѹма. горѣ ꙁьлѣ вьꙁнесъше сꙙ. стнънꙑѧ  божѧ мѫдрост. по стнѣ отъпадошꙙ С 333.11—12 Е СП СЕ С Гр παραρρέω ἀποπίπτω ἐκπίπτω πίπτω ἡττάομαι λιποτακτέω ἀτονέω ἀποτυγχάνω отпаст ѡтъпаст Нвб отпадна ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА