Старобългарски речник
отънѭдѹже 
отънѭдѹже нареч съюз 1. Въвежда подчинени определителни изречения: откъдето тъгда реетъ. въꙁвръштѫ сѧ въ храмъ мо. отъ нѭдѹже ꙁдъ. ꙇ пршедъ обрѧштетъ праꙁденъ. пометенъ. ѹкрашенъ М Мт 12.44 З.Срв. Лк 11.24 М З  тъ прослав(..) бога с вьсѫхъ ѹдесъ. ѧже сътв(.)р. мꙑслꙙштѹ же мѹ аб т() въ пѹстꙑн҄ѫ. отьн҄ѫдѹже божмъ ꙗвьнмъ прде сѣмо С 203.7 да съкажетъ ꙗко шрокꙑ  пространъ пѫть. дв прплетенъ стъ. отън҄ѫдѹже сꙙ раждатъ ꙁъла сьмрьть С 350.17—18 2. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за място: откъдето ꙁаклнаѭ тѧ бгомь ... ѹбо сѧ бѣж ... ꙇс кѫпѣл водънꙑѩ. л ꙇꙁ гробъ долъскааго. л отънѭдѹже вѣмь  невѣмъ СЕ 54b 15 тъгда ... въꙁведоста мꙙ на ꙁемл҄ѫ въ гробъ мо  къ тѣлѹ момѹ.  глаголаста м вьнд отън҄ѫдѹже отълѫ сꙙ С 167.18 мьнѣ ѹбо желан стъ въꙁвратт сꙙ отън҄ѫд(ꙋ)же смъ пршелъ С 203.25—26 Изч М З СЕ С Гр ὅτεν отъ нѭдѹже отьнѣдѹже отън҄ѫдѹже отън҄ѫдꙋже отьнѹдѹже отьнѫдѹже отьн҄ѫдѹже отъ нѭдѫже отънѹдѹже Нвб Ø