Старобългарски речник
отъмьщат 
отъмьщат -отъмьщаѭ -отъмьщаш несв Отмъщавам, въздавам възмездие лѣпо стъ дꙗволомъ ... крьв пролꙗн ... нъ пеально мъ стъ. ꙗко на благодѣан ловѣкомꙿ.  на съпасен дѹшамъ прде  ... отъмьштаѭтꙿ С 396.27 Изч С Гр ἐκδικέω [вар. ἐκδιδάσκω] отъмьштат Нвб отмъщавам ОА АК Дюв ЕтМл БТР АР отмъстявам ВА НГер БТР АР