Старобългарски речник
отъмест сѧ 
отъмест сѧ -отъметѫ сѧ -отъметеш сѧ св сег деят същ отъметѫще сѧ м мн οἱ ἀϑετοῦντες Тези, които са се отметнали, отстъпили от вяра, учение и под.; отстъпниците, еретиците вѣстъ ома арꙗ. вѣстъ  отъгонтъ ... отвраштаатъ сꙙ събора отъметѫштхъ сꙙ. гнѫшатъ сꙙ которьнааго гласа хъ С 510.4 Изч С Нвб отметна се св отмятам се несв ОА ВА ЕтМл БТР АР