Старобългарски речник
отълѫень 
отълѫень -ꙗ ср Отделяне, отстраняване ꙿто хоштете м дат рее. да аꙁъ вамъ прѣдамъ го. ꙿто хотꙙтъ дат беꙁꙋмьлю їюдо. ѹдавьню ѫже ... отълѫен стꙑхъ ... то бꙑстъ мѣненꙗ твого отъ ждовъ пртꙙжан С 425.10 Църк.Отлъчване. блюд сꙙ да не простш го.  да не прмеші го въ обьштен.  да не отрѣшш го отълѫенꙗ. ар ... да бѫдетъ отълѫенъ отъ славꙑ божѧ С 187—16 раꙁѹмѣвъ же ар ꙗко оста въ отълѫен. наꙙ о кѹпьнѣ сѫштьнѣ.  стѣ троц. въсѫдѹ въ алеѯанꙿдр хѹльнꙑ ѹстꙑ ꙁност С 187.30 божмъ авл҄енмъ. отълѫенъ бꙑⷭ҇ отъ свꙙттел҄ьскꙑѧ слѹжбꙑ. обраꙁъ же отълѫенꙗ бꙑстъ сцъ. ѧтѹ бꙑвъшѹ стѹѹмѹ петрѹ вонъ. ѧже бѣаше посълалъ цѣсарь доклтꙗнъ на ѹбн го С 186.26 Изч С Гр χωρισμός отълѫен Нвб отлъчение остар ВА Срв отлъчване ОА ЕтМл БТР АР ДА