Старобългарски речник
отъкѫдѹже 
отъкѫдѹже нареч съюз I. нареч Откъде, откъдето слꙑш ѧдо ꙇ раꙁѹмѣ добрѣ. бъ еднъ естъ сътворе вꙿсѭ тварь. не мѣѩ н отъкѫдѹже наѧтꙿка. нъ самъ сꙑ наѧло вꙿсемѹ СЕ 67а 5 II. Като съюз. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за място: откъдето мꙑ же въꙁлюбьн отъкѫдѹ же ꙁдохомъ. наїдѣмъ на слово вьпѭште. благословьнъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьн҄е С 328.19 Изч СЕ С Гр ὅϑεν Вж. при отъкѫдѹ Нвб