Старобългарски речник
отъдаꙗт 
отъдаꙗт -отъдаѭ -отъдаш несв 1. Отплащам се, изплащам се, издължавам се їс ... веденъ бꙑстъ съвꙙꙁанъ рѫкама ... не конꙿат свого хꙑтростьнааго дѣла. то л господев отъдате С 431.24 2. Прен. Прощавам, опрощавам [грях, прегрешение и под.] да вдте ꙗко власть матъ снъ лскꙑ на ꙁем. отъдаꙗт грѣхꙑ СК Мт 9.6 то бо ꙋдобѣе реещ. отъдаѭтъ т с грѣс СК Мт 9.5 бже мѣѩ власть. грѣхꙑ отъдаѣт. ꙇ дшѧ спат.  тѣлеса ꙇцѣлѣт СЕ 25а 4 отъдаꙗт сѧ СК СЕ С Гр ἀφίημι ἀνταποδίδωμι отъдаѣт Нвб отдавам ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА