Старобългарски речник
отъвѣщат 
отъвѣщат -отъвѣщаѭ -отъвѣщаш св несв 1. Отговоря, дам отговор ꙇ отъвѣштавъ съ рее емѹ. ꙇд ꙁа мъноѭ сотоно М Лк 4.8 ꙇ прстѫпь еднъ отъ кънжьнкъ. слꙑшавъ ѩ сътѧѕаѭштѧ сѧ. вдѣвъ ѣко добрѣ отъвѣшта мъ. въпрос  каѣ естъ ꙁаповѣдъ пръва вьсѣхъ М Мк 12.28 З А крьштене оаново отъ кѫдѣ бѣ. съ небс л  л отъ лкъ. отъвѣштате м М Мк 11.30 отъвѣштавъ же анћль рее жанама. не бота вꙑ сѧ вѣмъ бо ѣко са про(пѧ)пѧтааго щета М Мт 28.5 З А СК ъто сѧ вамъ мьнтъ. он же отъвѣщавъше рѣшѧ. повненъ естъ съмрът М Мт 26.66 З А СК гла емѹ смонъ петръ. г камо деш. отъвѣшта съ ѣможе аꙁъ дѫ не можеш ... т М Йо 13.36 З А СК ꙇ тъ гла мъ вꙑ же кого мѧ глте бꙑт. отъвѣштавъ же петръ гла емѹ. тꙑ ес хъ М Мк 8.29 З А СК ꙇсъ же слꙑшавъ отъвѣшта емѹ глѧ. не бо сѧ тъкмо вѣрѹ  спсна бѫдетъ М Лк 8.50 З А СК аште тъ есі хъ. рьці намъ не обнѹѩ сѧ. ѡтъвѣ [!] мъ съ. рѣхъ вⷶмъ  не вѣрѹете А Йо 10.25 ѡтъвѣшѧ юде  рѣшѧ емѹ. не добрѣ лі глемъ мъ. ѣко самарѣнінъ ес А Йо 8.48 се ті отъвѣщаѭтъ ѹстꙑ своі ѹстꙑ своімі. ї орѫжье вь ѹстьнахъ іхъ ѣко къто слꙑша СП 58.8 ѡтъвѣштаѭ поносѩштїмъ мьнѣ слово. ѣко ѹпъвахъ на словеса твоѣ СП 118.42 отъвѣща емѹ на пѫті крѣпості своеѩ. ѹмаленье днеі моіхъ ꙁвѣсті мнѣ СП 101.24 арꙿхерѣ ꙁаклнашѧ бгомь жвꙑмь. тꙑ л ес глѧ снъ бже. отъвѣща тъ  рее. обае аꙁъ глѭ СЕ 48а 13 полемѡнъ рее кръстꙗнъ л с. піѡнї рее. е. полемѡнъ рее коѧ црькъве. отъвѣшта съборьнѣ С 132.7 онъ же не отъвѣшта мъ нъ прѣбꙑвааше въ молтвѣ сво С 216.14—15 Съобщя, известя. же аште гь хоштетъ ѹтрѣ отъвѣштаѭ вамъ С 561.19—20 2. Започна да говоря онъ же отвръгъ рꙁꙑ своѩ въставъ прде къ св. ꙇ отъвѣштавъ гла емѹ с. есомѹ хоштеш да сътворѭ тебѣ М Мк 10.51 отъвѣшта(въ)въ же архсѵнагогъ негодѹѩ ... глаше народѹ М Лк13.14 З А СК 3. Предскажа, предрека ꙇ бѣаше емѹ отъвѣштано дхмь стꙑмь. не вдѣт съмрът прѣжде даже вдтъ ха гнѣ М Лк 2.26 З А СК 4. Произнасям присъда самодръжье цѣсарю аурлꙗне. неправедьнѣ сѫдш. неправедьнѣ мѫш. не хоштета пожрьт отъвѣшта о н҄ею С 14.1—2 5. Възразявам, противореча аꙁъ бо дамъ (вмь) ѹста  прѣмѫдрость. еже не въꙁмогѫтъ протвт сѧ.  отъвѣштат въс протвлѣѭще сѧ вамъ М Лк 21.15 З А 6. Признавам, правя признание ꙗко ... хоштевѣ крьстꙗна бꙑт повѣдааста ... сь тѣм хоштевѣ бꙑт. съ тѣм желавѣ жт ... тѣм отъвѣштавѣ о н҄хъже съгрѣшховѣ С 213.8 тъьѭ слꙑша даудъ.  абь отъвѣшта съгрѣшхъ господев с С 360.25 7. Наредя, заповядам тъгда томтел҄ь сладьцѣ прмъ вадвъшꙙѧ тꙑѧ. отъвѣшта глагол҄ꙙ шъдъше прведѣте м  С 215.12 8. Получа опрощение, бъда оправдан о сповѣдꙿнцѣхъ крьстꙗньскꙑ вѣрꙑ. сꙿ н҄мже на да бꙑховѣ съподобла сꙙ. тѣм отъвѣштавѣ о н҄хъже съгрѣшховѣ С 213.8 отъвѣтъ отъвѣщат ἐκφέρω τὴν ἀπόφασιν Дам отговор, отговоря тѣмь (!) томѹ аб блаженꙑ петръ раꙁгнѣвавь сꙙ. достонъ ма отъвѣтъ отъвѣшта С 363.27—28 М З А СК Б ЗП О Н У СП СЕ С КН Гр ἀ᾿ποκρίνομαι ἀνταποκρίνομαι ἀποφϑέγγομαι φϑέγγομαι ἀναπέμπω ἀξιόω ὑπολαμβάνομαι ἄρχομαι συντίϑεμαι χρηματίζω ἀποφαίνω ἀντιλέγω ἀ᾿πολογέομαι [вар. λέγω ἐξομολογέομαι] ѡтвѣщат ѡтъвѣштат отъвѣштат Нвб отвещавам несв отвещая св остар ОА ВА НГер ЕтМл РРОДД