Старобългарски речник
отъвал҄ень
отъвал҄ень
-ꙗ
ср
Отваляне, отмахване, отъркулване
по отъвал҄ен камꙑка. вьꙁьрѣвъ на небо рее. отье благодарѫ тꙙ. ꙗко ѹслꙑша мене. къгда же мол сꙙ
С
316.28
Изч
С
Гр
τὸ ἀποκυλῖσαι
отъвал҄ен
Нвб
Срв
отваляне
ЕтМл
