Старобългарски речник
отъбѣгнѫт 
отъбѣгнѫт -отъбѣгнѫ -отъбѣгнеш св 1. Избягам, отдалеча се с бяг съвꙙꙁанъ бꙑстъ  не въꙁможе отъбѣгнѫт. осѫжденъ бꙑстъ  не може побѣдт С 474.6 вдѣвъше же народ  комсъ ꙁвѣр ꙁлѣꙁъшꙙ вьнъ  цръкве. отъбѣгошꙙ С 229.20 Вповел. Излез, махни се! тꙑ пае вꙿсѣхъ трепещѭщ. ꙇꙁбѣгн ꙇсего (!) раба гнѣ. вѣрѹѭщааго въ мѧ гне. отъбѣгн отъ него СЕ 46а 3 Спася се. прмр сꙙ съ правовѣрънꙑм. дмофлѹ же отъбѣгъшѹ цѣсара повелѣнꙗ.  съвъкѹпьнꙗ  съмренꙗ. въꙁда мѹ С 200.7 Образно. поко дшѭ раба твоего сего. на мѣстѣ свѣтълѣ. на мѣстѣ хладьнѣ. отънѭдѣже отъбѣже болѣꙁнь. скръбь  въꙁдꙑхане СЕ 57а 5 2. Прич. мин. деят. като същ. a) отъбѣгꙑ м ед a) ὁ λειποτακτήσας Този, който е избягал, избягалият; беглецът стражь гда вдѣ го ѹклон҄ьша сꙙ.  въ бан҄ѫ текꙿша. вь мѣсто отъбѣгъшааго. самь сꙙ ѹстролъ.  съвръгъ рꙁꙑ къ нагꙑмъ сꙙ прмѣс С 93.19 b) отъбѣгъше м мн οἱ ἐκφυγόντες Тези, които са се спасили  смъ бꙑвъшїмъ. прѣтръпѣвъшїмъ въ алꙿбахꙿ  молтвахъ. на длъгꙑ дьн дꙿва съкѫташꙙ отъбѣгъшїма бѣсован С 53.25 СЕ С Гр φεύγω ἀποφεύγω ἀναχωρέω φεύγων ἀποδιδράσκω Нвб отбягна, отбегна ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА