Старобългарски речник
отроьнкъ 
отроьнкъ м Неузряло грозде, ягорида [образно] повѣждь м ѹбо ѡ ждовне. ꙿто сꙙ пророкꙑ велаш. а прорцамааго корш ...  отронкꙑ ꙁакона събраш. а стово гроꙁновь бърат попѹшташ С 334.30—335.1 Изч С Гр ἐπιφυλλίς отронкъ Нвб Ø