Старобългарски речник
отро 
отро прил притеж Който принадлежи на детето, детски мѫкꙑ сꙙ боѭ геѡньскꙑѧ ѹстрашаѭ сꙙ оного огн҄ѣ. а прѣтмааго вам не боѭ сꙙ ... стрѣлꙑ отроѧ мамъ ранꙑ вашꙙ С 88.10 Изч С Гр [τῶν] νηπίων Нвб Срв отрочески остар ВА ЕтМл БТР АР