Старобългарски речник
отрокъ 
отрокъ м 1. Дете, отроче вдѣвъше же арьхере  кънжьнц юдеса. ѣже сътвор ꙇ отрокꙑ ꙁовѫщѧ въ цркве. ꙇ глѭштѧ. ѡсанна снов двдвѹ. негодовашѧ М Мт 21.15 ЗI СК пръвое кротъко младѣнці хвалмъ. въторое еванћскꙑмі сіламі бгнъ грѧдѧі въ імѧ гне. къто сь есть ѡ боѹънѣі троіці (погр. вм. отроц, Достал, с. 361, бел. в Индекса) К 1b 7 радѹѭ сꙙ такожде. же вждѫ отрокꙑ простомъ ѧꙁꙑкомь  дѣлесемь. пѣснь цѣсарѹ творꙙштꙙ С 333.1 кто сь стъ. съсѫшт богословꙙтъ. а старьц хѹлꙙтъ. отроц благоьстьно слѹжꙙтъ хвалѫ. а нест жьрьц ꙁьлѣ гнѣваѭтъ сꙙ С 324.6 Млад човек, младеж. бѣсꙙштъ сꙙ юноша прведенъ бꙑстъ къ блаженѹѹмѹ ... антон ... глагола ... с даръ. паула стъ прѣпростааго ...  оставвъ тѹ отрока велкꙑ антон.  въꙁврът сꙙ въ своѭ хꙑꙁнѫ С 172.5  се лце го обраꙁꙑ ꙁмѣнꙗше. овогда ѹбо вдѣт  бѣаше сѣда. овогда же отрока С 121.26 Потомък. отьць нашъ їѡаннъ. отъ арменъскааго нкопола бѣ ... старѣшньствѣхъ же градъскꙑ лѣпьствовавъшемъ. въ воводьствѣхъ же  народоводмѣхъ. о нхъже многꙑ прносꙙтъ повѣст же  ѹправьнꙗ. вуꙁантст  арменст отоц (погр. вм. отроц, Север., с. 278, бел. под линия) С 278.26 Стесн.Син [образно]. млостѭ твоѭ господ съпас мꙙ. тꙑ бо освꙙт обраꙁъ отрока свого ꙁаклана бе ꙁълобꙑ авел҄а С 232.8 2. Слуга, роб въ врѣмѧ оно ѹслꙑшавъ родъ тетрархъ слѹхъ свъ. ꙇ рее отрокомъ свомъ. сь естъ оанъ кръсттель. тъ въскрьсе отъ мрътвꙑхъ М Мт 14.2 З снъ его старѣ ... прібліжі сѧ кь домѹ ...  прꙁьвавъ едного оⷮ отрокъ. въпрашааше  ьто ѹбо сі сѫтъ А Лк 15.26 Образно. гі ... даждь дръжавѫ твоѭ отрокѹ твоемѹ. ї спсі сна рабꙑ твоеѩ СП 85.16 не отъвраті ліца твоего отъ отрока твоего. ѣко скръблѫ ѩдро ѹслꙑші мѩ СП 68.18 враевьст отроц ἰατρῶν παῖδες Лекарите, лекарското съсловие ꙗкоже бо враевьст отроц ꙁмнꙑѧ ꙗꙁвꙑ цѣлꙙтъ ... тако же  съпасꙿ вьсꙙ ꙁьлꙑѧ внꙑ на благо прѣтвор С 430.14 М З А СК Б Е СП СЕ К С Гр παῖς υἱός νεανίσκος отрок отрокь Нвб отрок остар ОА ВА НТ ЕтМл БТР АР РРОДД ДА