Старобългарски речник
отоьнъ 
отоьнъ -ꙑ прил мор҄е отоьно ὠκεανός Океан вь вьсѫ ꙁемьѭ ꙁде слава го ... море отоьно ꙁнатъ мѫжа. ноѧꙁꙑьнц ътѫтъ омѫ. вьсꙙ странꙑ дьньсь праꙁьнѹѭтъ С 509.8 Изч С Нвб Срв отточен ОА БТР