Старобългарски речник
отокъ 
отокъ м Остров гь въцѣсарі сѩ да радѹетъ сѩ ꙁемлѣ. да въꙁвеселѩтъ сѩ оц мъноѕі СП 96.1 цѣсарі тарьсьсіції отьці (погр. вм. отоц, Север., с. 89, бел. под линия) дарꙑ прінесѫтъ. цѣрі аравьстїі саво (!) дарꙑ прінесѫтъ СП 71.10 отокъ кедрьскъ χείμαρρος τοῦ Κεδρών Потокът при Кедрон или Кидрон, вливащ се от запад в Мъртво море [дн. евр. Naḥal Qidron, араб. O.enNȃṛ] ꙁде іс. съ ѹенкꙑ свом. на онъ полъ отока кедрьска. деже бѣ градъ. въ ньже вьнде самъ.  ѹенц его СК Йо 18.1 Изч СК СП Гр νῆσος Нвб Срв оток ’място за оттичане на вода ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР отлив ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР