Старобългарски речник
осѫдьнъ 
осѫдьнъ -ꙑ прил Който служи за наказание ꙇ дрѣво осѫдънꙑ съсѫдъ. плодъ створі. осѫжденꙑмъ свободѫ К 10а 29 Изч К Гр [τῆς] καταδίκης осѫдънъ Нвб Срв осъден ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА