Старобългарски речник
острѣ 
острѣ нареч Смело, решително прен тоѧ бо просшꙙ отъ владꙑкꙑ благодѣт.  острѣ въꙁꙙшꙙ вѣньцꙙ С 54. 26 Изч С Гр ὀξέως Нвб Срв остро