Старобългарски речник
острь 
острь -ꙗ ср 1. Острие, връх  падѫтъ въ остр меа.  плѣнен бѫдѫтъ въ ѩꙁꙑкꙑ вьсѧ М Лк 21.24 З 2. Грапавост, неравност ꙇ бѫдѫтъ стръпътънаа въ праваѣ. ꙇ острѣ въ пѫт гладъкꙑ З Лк 3.5 Изч М З Гр στόμα αἱ τραχεῖαι остр Нвб острие ОА ВА ЕтМл БТР АР Срв остро диал острец диал НТ Дюв НГер острия диал ДА острило БТР АР Острилата МИ Мл,МНСрМ Острието МИ ЙЗах,Кюст