Старобългарски речник
остръгат 
остръгат -острѹжѫ -острѹжеш св Очистя, изчистя [образно] острѹж м дѹшꙙ грѣховънꙑѧ пѣготꙑ. ꙗкоже острѹга вѣрнааго пѣготва прокѹдѫ тѣлес С 392.14,15 Изч С Гр ᾿αποξέω ἀποξύω острѹгат Нвб Срв остръгвам остар Дюв ЕтМл остържа ОА ЕтМл БТР АР остругвам остар ОА ЕтМл