Старобългарски речник
острт сѧ 
острт сѧ -ощрѭ сѧ -острш сѧ несв Наострям се, настройвам се срещу някого; готвя се не на любьве нъ на сваръ. не на мръ дѫште нъ на рать острꙙште сꙙ С 385.11 Изч С Гр παροξύνω Нвб Срв [на]остря се