Старобългарски речник
осолт 
осолт -осолѭ -осолш св Осоля, придам солен вкус; подправя добро естъ солъ. аште же соль обѹѣетъ о емъ осолтъ сѧ М Лк 14.34 З.Срв. Мт 5.13 З;С 260.1 Образно. вьсѣкъ бо огнемь осолтъ сѧ. ꙇ вьсѣка жрътва солѭ осолтъ сѧ. добро естъ соль. аште л же соль не слана бѫдетъ мь осолте. ꙇмѣте соль вь себѣ. ꙇ мръ мѣте ме(д)ждю собоѭ М Мк 9.49,50 З осолт сѧ Изч М З С Гр ἁλίζω ἀρτύω Нвб осоля ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА