Старобългарски речник
осльпнѫт 
осльпнѫт -осльпнѫ -осльпнеш св 1. Ослепея, стана сляп [образно] то кто слѣпъ нъ отроц мо.  глѹс. нъ владѫшт м.  осльпнѫшꙙ роб божї. вдѣсте многъкратꙑ.  не сьнабьдѣсте С 323.5 сего дѣл҄ьма осльпе ѹмомъ  съпаса свого прѣда С 413.9 пае же вол҄еѭ ослъпꙿше. тварь же не раꙁѹмѣ свого ꙁждтелꙗ  творьца С 484.27 2. Прич. мин. деят. като същ. осльпъ м ед Този, който е ослепял; сляп [незрящ] човек; слепец моⷧ҇ наⷣ҇ рождьшеⷭ҇м҇ⷽь слѣпоⷨ҇.  наⷣ҇ ослепъшемъ СЕ 32b 18 моⷧ҇ наⷣ҇ ослепшⷨ҇е СЕ 33b 10 Изч СЕ С Гр ἀποτυφλόομαι τυφλόομαι ослепнѫт ослъпнѫт Нвб ослепна АК Срв ослепея