Старобългарски речник
оскѫдт 
оскѫдт -оскѫждѫ -оскѫдш св Лиша някого от нещо, ощетя някого за нещо н о дховьнѣ слѹжьбѣ лѣн҄ѣаше сꙙ. ѧꙁꙑкомъ бо ѭ съвръшааше. да н тѣлесънꙑѧ слѹжꙿбꙑ оскѫдтъ страньнꙑмъ. н дховнааго дѣла ѹпраꙁнтъ С 550.16 Изч С Нвб оскудя остар ВА Срв оскудия ’оскъдност немотия’ оскудно ж ДА оскъден прил оскъдност ж оскъдица ж ОА БТР АР ДА