Старобългарски речник
оскръбл҄енъ 
оскръбл҄енъ -ꙑ прич прил Изтощен, измъчен, омаломощен гі схе бже нашъ ... неотърнѫвꙑ н едного прведенааго къ тебѣ. оскръблена болѣꙁнѭ ... прꙁьр на нꙑ. ꙇ на раба твоего сего СЕ 28а 6 Срв. СЕ32b 5 Изч СЕ Нвб оскърбя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА