Старобългарски речник
освѧщат 
освѧщат -освѧщаѭ -освѧщаш несв Освещавам, правя нещо да стане свято дꙿнесь бо. благодѣть стааго дха. прходѧщ освⷳ҇ѧетъ дѹновенемь водꙑ СЕ 1b 17—18 гі схе бже нашъ ... тꙑ ес освщаѩ вꙿсе. ꙇ тебѣ славѫ въсꙑлаемъ. съ беꙁнаѧльнꙑмь т оцемь. ꙇ жвотворѧщмь дхо СЕ 20а 16 Изч СЕ Гр ἁγιάζω Нвб освещавам, осветявам ’правя да стане свято’ ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР