Старобългарски речник
освѣщават 
освѣщават -освѣщаваѭ -освѣщаваш несв Осветявам, изпълвам със светлина, озарявам [образно] рее фарсе. отъкѫдѹ отъ ꙁаповѣд божѧ. освѣштаваѭштꙙѧ о срьдььнѣ. ꙁаповѣд бо господьн҄ꙙ ꙁдалее просвѣштаѭштꙗ о С 401.23 Изч С Гр φωτίζω освѣштават Нвб Срв освещавам остар осветявам, осветлявам ’правя да стане светло’ ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР