Старобългарски речник
орало 
орало ср Рало рее же с кь немѹ. нктоже въꙁложь рѫкъ своеѩ на орало.  ꙁьрѩ въспѩть. ѹправленъ естъ въ црство бже А Лк 9.62 Изч А Гр ἄροτρον Нвб орало ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв рало