Старобългарски речник
оправьдат 
оправьдат -оправьдаѭ -оправьдаш несв св 1. Снемам греха от някого, обявявам го за праведен, оправдавам гі бже нашъ. давъꙶ петров слъꙁам покаане. ꙇ блѫдьнц отъпѹщене грѣхомъ. ѡправъдавъꙶ мꙑтара. раꙁѹмѣвъша своѣ прѣгрѣшенѣ. прм сповѣдане раба твоего сего СЕ 77а 12—13 ѡправъда дхъ его. ꙇ прьт  съ вꙿсѣм стꙑм твом. ѹгождьш м тебѣ отъ вѣка СЕ 58b 5 2. Прич. мин. страд. като прил. оправьданъ a) δεδικαιωμένος Оправдан, опростен, приет като праведен глѭ вамъ. сънде сь оправъданъ въ домъ сво М Лк 18.14 З А СК b) Праведен, справедлив страхъ гнъ прѣістъ прѣбꙑваетъ вь вѣкѹ. сѫдъбъ гнѩ стіньнꙑ оправъданꙑ въкѹпѣ СП 18.10 оправьдаѭще себе οἱ δικαιοῦντες ἑαυτούς Тези, които смятат себе си за праведни  рее мъ. вꙑ есте оправъдаѭште себе прѣдъ лвкꙑ М Лк 16.15 З А Изч М З А СК СП СЕ Гр δικαιόω оправъдат ѡправъдат Нвб оправдая [се] св оправдавам [се] несв ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА