Старобългарски речник
оплѣн҄ень 
оплѣн҄ень -ꙗ ср Плен, робство многꙑхъ благꙑн҄ꙙ.  дш полеꙁьнꙑхъ добродѣан ... ходата бꙑваатъ. же сътворт потꙿштавꙑ сꙙ.  їсправвꙑ то. не падень ко  грѣховьно опл҄ѣн҄ен.  веланьꙗ о свомъ оѹпꙿван. подъѧт въꙁможетъ С 513.21 Изч С Гр αἰχμαλωσία опл҄ѣн҄ен Нвб Срв опленяване ЕтМл АР опленя св диал НТ ЕтМл ДА