Старобългарски речник
опльват
опльват
-оплюѭ
-оплюш
св
Оплюя някого
ꙇ поꙇмъ с пакꙑ оба на десѩте. наѧтъ ꙇмъ глат ... се въсходмъ въ ꙇлмъ. ꙇ снъ скъꙇ прѣданъ бѫдетъ ... ꙇ порѫгаѭтъ сѧ емѹ. ꙇ ѹтепѫтъ і. ꙇ опл҄юѭтъ і. ꙇ ѹбьѭтъ і. ꙇ треті днь въскръснетъ
З
Мк 10.34А
тъ грѣхꙑ нашꙙ ностъ. ꙁа нꙑ болѣꙁнь прмьтъ ... толко пострадавъ прѣбꙑ бестрастьнь. ꙗꙁвенъ бꙑстъ. опл҄ьваваіь [!]. беьстꙗ прѧ. самъ прѣбꙑваатъ ъстьнъ славьнъ
С
436.19
Изч
З
А
С
Гр
ἐμπτύω
Нвб
оплюя
ОА
ВА
НТ
ЕтМл
БТР
АР
оплювам
диал
ДА