Старобългарски речник
оплъат сѧ 
оплъат сѧ -оплъаѭ сѧ -оплъаш сѧ несв Опълчвам се, вдигам се на бой срещу някого въꙁмѣте врата кнꙙꙁ ваш ...  ꙗко се пр цр храбьрѣ. цѣсарьскꙑ оплъаѭшт сꙙ.  побѣждаѭшт. гроꙁа етера  трепетъ. въкѹпѣ же  съмѫштан  страхъ прстрашънъ нападатъ. на непобѣдмааго владꙑкꙑ врата С 464.24—25 Изч С Гр παράταξις Нвб оплъчвам се остар диал