Старобългарски речник
опасъ 
опасъ -а м Старание, внимание, съсредоточеност вдѣ л како не бꙑ молтва мрьтвааго дѣл҄ьма. нъ пршъдъшхъ дѣл҄ьма невѣрънꙑхъ. да раꙁѹмѣѭтъ рее ꙗко тꙑ мꙙ пѹст. то како мамъ раꙁѹмѣт рее ꙗко тꙑ мꙙ пѹст. послѹша мол҄ѫ съ вьсѣмъ опасъмъ С 310.2 Изч С Гр ἀκρίβεια Нвб Срв опасение ср