Старобългарски речник
омꙑт 
омꙑт -омꙑѭ -омꙑш св Умия, измия ⷩ҇ бꙑвѩ҇. аще клюⷮ҇ сѧ. скврънънѹ. л нестѹ. въпаст вь вно ... подобаетъ же въпадъшее нестое. ꙁѧт абе. ꙇ ꙁврѣшт е вонъ. ꙇ нъ съсѫдъ стъ омꙑт. вьнѫтрьѭдѹ  вьнѣѭдѹ.  потомь вьлѣетъ водꙑ мало СЕ 19b 4 Образно. помлѹі мѩ бже по веліцѣі млості твоеі ... наїпае омъ мѩ отъ беꙁаконеньѣ моего. ї отъ грѣха моего оісті мѩ СП 50.4 нъ петръ добрѣ покаꙗвъ сꙙ.  плакавъ сꙙ  отъвръжен сльꙁам омꙑвъ. въ прьвꙑѧ пакꙑ вѣрꙑ сꙗн вьнде С 362.27 А СП СЕ СС С Гр νίπτω νίπτομαι πλύνω ἀποπλύνω ἀπολούω Нвб омия ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА