Старобългарски речник
омꙑват сѧ
омꙑват сѧ
-омꙑваѭ сѧ
-омꙑваш сѧ
несв
Мия се, измивам се, умивам се [образно]
лѣпо бо бѣ мъ враѹ пршъдъшѹ. ѹ н҄хъ сѫштѹ прѧт го ... скврънꙑ своѧ оштат. страст свохъ омꙑват сꙙ
С
333.27—28
Изч
С
Гр
ἀποκαϑαίρομαι
Вж. при
омꙑват
Нвб