Старобългарски речник
омрькнѫт 
омрькнѫт -омрькнѫ -омрькнеш св 1. Помръкна, угасна сльньце свѣта съвлъкъ сꙙ облѣе сꙙ въ тъмѫ. лѹньскаа красота напрасно омрье. опона цръкъвънаа на платꙑ раꙁдъра сꙙ. дьнь вь ноштъ сꙙ прѣоблѣе С 475.15 2. Замръкна, окъснея она же рее ... посла мꙙ гѹменьꙗ донест просворѫ вь сьѭ вьсь.  въꙁвратвъш м сꙙ.  дѫшт въ манастрь. омрькохъ на мѣстѣ семь С 515.28—29 Изч С Гр ὀψίζει μοι Нвб омръкна св омръквам несв диал НТ НГер ЕтМл Срв [за]мръкна, [по]мръкна