Старобългарски речник
олътарьвьнъ 
олътарьвьнъ -ꙑ прил Олтарен, който се отнася до жертвеник бъ гь ї просвьтѣ сѩ намъ. съставте праꙁдьнкъ въ осѣнѣѭштїхъ. до рогъ олътарьвънꙑхъ СП 117.27 Изч СП Гр τοῦ ϑυσιαστηρίου олътарьвънъ Нвб Срв олтарен ОА ЕтМл БТР