Старобългарски речник
оловѣнъ 
оловѣнъ -ꙑ прил Оловен, направен от олово  раꙁгнѣвавъ сꙙ аурлꙗнъ повелѣ съвалъмꙑ оловѣнꙑ бті ꙗ по елюстьма С 1.11  вдѣвъше ѧ съ многомъ ѹтврьжденїмъ сьвꙙꙁанꙑ пеат оловѣнъ мѫштꙙ. сломъ л҃.  двл҄ѣхѫ сꙙ помꙑшл҄ꙗѭште ꙿто се бѫдетъ С 52.13 Изч С Гр μολύβδινος [τοῦ] μολύβδου Нвб оловен ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ДА