Старобългарски речник
окръвавт 
окръвавт -окръвавлѭ -окръвавш св Окървавя, нараня до кръв аще которꙑ простъ люднъ. вражъдѫ мꙑ. ѹдартъ ка.  окръвавтъ . ꙇ҃ день да покаетꙿс СЕ 103а 25—26 Изч СЕ Нвб окървавя, окръвавя диал ОА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА