Старобългарски речник
оков 
оков -ъ м мн Окови, вериги въ работѫ проданъ бꙑстъ їосіфъ. въмѣрішѩ въ оковехъ [!] ноѕѣ его. желѣꙁо проіде дша его СП 104.18 Изч СП Гр πέδαι Нвб окови ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР окова ж оков м НТ ДА