Старобългарски речник

оклоснт

оклоснт -оклошнѭ -оклоснш св Осакатя, направя да окуцее някой въпаде сꙙ въ пѣровъ.  ꙁлом ногѫ прѣдьн҄ѫѭ ... шьдъ ѹбо господнъ еѧ вь курестнъ градь.  повѣда кьнѧꙁѹ о нвѣ.  како оклосншѧ емѹ вельбѫдь С 218.10 Изч С Нвб Срв оклосам диал ВА НГер ЕтМл ДА оклосвам ЕтМл