Старобългарски речник
оклеветат 
оклеветат -оклеветаѭ -оклеветаш несв св оклевещѫ -оклевещеш 1. Клеветя, оклеветявам [някого], казвам клевета [за някого] въпрашаахѫ же  вон глште. ꙇ мꙑ ъто сътвормъ. ꙇ рее къ нмъ. нкогоже обдте н оклеветате. ꙇ дьвьльн бѫдете отрокꙑ вашм М Лк 3.14 З А СК глааше же  къ ѹенкомъ свомъ. лвкъ етеръ бѣ богатъ. ꙇже мѣаше прставьнкъ. ꙇ тъ оклеветанъ бꙑстъ къ немѹ. ѣко растааѩ мѣне его М Лк 16.1 З оклеветаѩ м ед ὁ καταλαλῶν Клеветник  пророкъ даудъ прорꙙ глаголааше. оклеветаѭштааго та блжнꙗго свого. сего ꙁгонꙗхъ. гръдомъ окомъ  несꙑтомъ срьдьцемь сь н҄мъ не ꙗдѣхъ С 305.28 2. Потискам, угнетявам, притеснявам помоѕ м гі ... пожд раба твоего въ благо. да не оклеветаѭтъ мене гръдї СП 118.122 оклеветаѭще м мн οἱ ἐνδιαβάλλοντες Тези, които притесняват, потисниците бже моі не ѹдалі сѩ отъ мене ... да постꙑдѩтъ сѩ іштеꙁнѫтъ. оклеветаѭштеі дшѫ моѭ СП 70.13 Обвиня, осъдя. се глѫ аꙁъ нꙑнѣ. да не оклеветаѭтъ етері ха глѫште по ъто не обраті. ꙇюдꙑ отъ тоѧ ꙁълобꙑ. по ъто не створі его лѹъша К 5а 30—31 Срв. С413.26 сего дѣлꙿма рее тъгда. да не оклевештеш ѹтелꙗ немошть. гда вдш ѹенка прѣдаѭште толка бо сла бѣаше ѹтелꙗ ... можааше првлѣшт  ѹенка. нь не хотѣаше нѹждеѭ сътворт добра. н бѣдоѭ првлѣшт къ себѣ С 408.18 Изч М З А СК СП К С Гр συκοφαντέω διαϑλίβω ἐνδιαβάλλω κατηγορέω καταλαλέω Нвб оклеветая остар ВА оклеветя̀ ОА АК НТ ЕтМл БТР АР оклевѐтим диал ДА