Старобългарски речник
оклеветань 
оклеветань -ꙗ ср Клевета, клеветничество, оклеветяване бѣ юда дрѹгꙑ ѹенкъ. рьвьнвꙑ наремъ. да да не бѫдетъ тождеменмь н҄аꙗже (!) блаꙁна отълѫ сего отъ ног ⷪ(!) ... нъ да тꙙ накажетъ ьсть (!) мѣт оклеветанꙗ ѧꙁꙑкъ С 410.23—24 Обвинение, укор.  се велко мѹ кажетъ сѫште втан (погр. вм. оклеветан, Север., с. 71, бел. под линия) же решт днъ отъ обою на десꙙте С 409.3—4 Изч С Гр κατηγορία оклеветан Нвб оклеветание остар ВА ОА ЕтМл АР