Старобългарски речник

окаꙗньнъ

окаꙗньнъ -ꙑ прил Окаян, достоен за съжаление, жалък слꙑшавъ же кнꙙꙁь бꙑвъшаꙗ прде вь нкомдѭ.  прꙁъвавъ ꙗ рее. то ва бꙑстъ вьсѣхъ ловѣкъ окааннѣшаꙗ С 212.21 Изч С окааньнъ Вж. при окаꙗнъ Нвб