Старобългарски речник
окамент 
окамент -окаменѭ -окаменш св окамѣнт -окамѣнѭ -окамѣнш Направя някого безчувствен, безсърдечен, вкаменя ꙇ ѹлеже вѣтръ. ꙇ ѕѣло ꙁлха въ себѣ двлѣахѫ сѧ  ѹжасаахѫ сѧ. не раꙁѹмѣшѧ бо о хлѣбѣхъ. нъ бѣ сръдъце хъ окаменено М Мк 6.52 З ꙇ раꙁѹмѣвъ съ гла мъ. то помꙑшлаате ѣко хлѣбъ не мате. не ю л юете н раꙁѹмѣете еште. окаменено л мате срдце ваше М Мк 8.17 З пакꙑ рее саѣ. ослѣп о хъ. ꙇ окамѣнлъ естъ срдца хъ. да не вдѧтъ ома. н раꙁѹмѣѭтъ срдцемь. ꙇ обратѧтъ сѧ  сцѣлѭ ѩ М Йо 12.40 З А вашь же бъ камѣнъ сꙑ окамен ваша срьдьца С 34.8 Изч М З А С Гр πωρόω ἀπολιϑόω Нвб окаменя [се] остар диал ВА НТ НГер ЕтМл ДА Срв окаменея ’стана, превърна се на камък’ ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА