Старобългарски речник
ожт 
ожт -ожвѫ -ожвеш св Съживя се, върна се към живот, възкръсна, оживея рее же отцъ къ рабомъ свомъ ... прведъше телецъ ѹптѣнꙑ ꙁаколте.  ѣдъше да веселмъ сѧ. ѣко снъ мо сь мрътвъ бѣ  ожве. ꙇꙁгꙑблъ бѣ  обрѣте сѧ М Лк 15.24 З А СК рее е с. аꙁъ есмъ вьскрѣшене  жвотъ. вѣрѹѩ въ мѧ аште ѹмьретъ ожветъ М Йо 11.25 З А потомъ же глагола ѹенкомъ с їс ... нъ  тако не прмѫтъ благодѣт ждове. мьнѣ не сѫштѹ тѹ. нъ да како въскръсъшѹ мѹ мьнѣт наънѫтꙿ ꙗко сълѹамъ нѣкꙑмъ ож лаꙁаръ С 314.4 ожт съ цѣмь συζάω Оживея с някого ѧдо ѳмоѳее. вѣрно слово. аще с нмъ ѹмрѣхомъ. с нмъ ожвемъ Е 1б 5 М З А СК Е С Гр ζάω ἀναζάω ἀναβιόω Вж. при ожвт Нвб